Йордан (евр. יַרְדֵּן Ярдéн, „низхождане, течение надолу“; араб. Шариат ал-Кабир – „великото водно място“) е свещената библейска река на Палестина, която пресича страната от север на юг и я разделя на източна и западна част.
Река Йордан се образува от три основни извора в подножието на планината Хермон: ел-Хизбани (западен); ед-Дан (среден; от античния Дан); ел-Паняс (източен; близо до древната Панеада / Кесария Филипова). След сливането си южно от Дан реката тече на юг през Меромското езеро, преминава през Генисаретското езеро (Тивериадско), силно се извива в Йорданската долина, и завършва пътя си в Мъртво море. Течението е неравномерно, на места спокойно, другаде бързо и мътно; при пролетните води Йордан излиза от коритото си (Нав. 3:15). Ширината и дълбочината варират, а реката е богата на бродове.
Долината на Йордан образува рязък контраст: над нея има пустинна тераса, а в самото корито има гъста растителност (тростика, върби, тополи, тамариски), наречена от пророка Захария „красата на Йордан“ (Зах. 11:3).
Йордан е добре познат още на патриарсите (Бит. 13:10; 32:10). Чудесното преминаване на Израил под водачеството на Иисус Навин (Нав. 3–4) въвежда народа в Обетованата земя. При реката се разиграват решаващи епизоди от времето на съдиите и царете (Съд. 3; 7; 12; 2 Цар. 10; 17; 19). Водите ѝ се разделят пред прор. Илия и Елисей (4 Цар. 2), Нееман се очиства от проказа (4 Цар. 5), а желязото „изплува“ по думата на Елисей (4 Цар. 6).
Най-свещеното за християните събитие, свързано с Йордан, е Кръщението: тук кръщава Йоан Кръстител (при Витавара и Енон, близо до Салим); тук Иисус Христос приема кръщение, започвайки Своето обществено служение (Мат. 3; Марк 1; Лука 3; Йоан 1).
Оттогава Йордан става образ на духовното обновление. И днес хиляди поклонници се потапят във водите му на празника Богоявление.