Йоан Богослов () е апостол и евангелист, един от дванадесетте избрани от Христос ученици, автор на четвъртото Евангелие, три съборни послания и кн. Откровение (Апокалипсис). В църковната традиция е наричан „възлюбеният ученик“ и „богословът на Логоса и любовта“.
Йоан е син на Зеведей, галилейски рибар, и Саломия (Мат. 27:56; Марк 15:40–41), която принадлежи към жените, служили на Господа „от имотите си“. Брат му Яков също е апостол. Данните от Евангелията позволяват да се предполага, че семейството е било заможно и с връзки, включително и в Йерусалим (Марк 1:20; Иоан 18:15). Прякорът „Воанергес“ („синове на гръма“), даден на Йоан и Яков (Марк 3:17), свидетелства за пламенната им ревност, която по пътя към зрелостта се пречиства и преобразява в любов и смирение.
Първоначално Йоан е ученик на Йоан Кръстител. По неговото свидетелство той следва Иисус Христос, „Агнеца Божий“, и остава с Него през целия ден (Иоан 1:35–39). След време, при чудесния риболов, Христос го призовава окончателно към апостолско служение (Мат. 4:21).
От призоваването си за апостол до Разпятието Йоан пребъдва в най-тесния кръг ученици около Учителя. Евангелието го обозначава с уникалното определение: „ученикът, когото Иисус обичаше“ (Иоан 13:23; Иоан 19:26; Иоан 20:2; Иоан 21:7, 20). Той е сред тримата свидетели на възкресението на дъщерята на Иаир, Преображението на Тавор и Гетсиманската молитва. На Тайната вечеря възляга „на гърдите Иисусови“ и по знак от Петър пита за предателя (Иоан 13:23–25). Единствен от апостолите стои под Кръста заедно с Божията Майка и приема последното Христово завещание за нея (Иоан 19:26). В утрото на Възкресението пръв стига до празния гроб (Иоан 20:1–10) и по-късно първи разпознава Възкръсналия на Тивериадското езеро: „Това е Господ!“ (Иоан 21:7).
След Петдесетница Йоан действа заедно с апостол Петър: в храма (Деян. 3), пред синедриона (Деян. 4), в Самария (Деян. 8) и на Апостолския събор (Деян. 15). Заедно с Яков, „брата Господен“, е наречен „стълб на Църквата“ (Гал. 2:9).
По предание Йоан остава в Юдея до Успението на Пресвета Богородица, след което се установява в Мала Азия, главно в Ефес, където развива широка пастирска и мисионерска дейност. По време на гоненията при император Домициан (93–96) е подложен на мъчения и заточен на остров Патмос, където получава откровението, записано в книгата Апокалипсис. При Нерва (96–98) се завръща в Ефес и до дълбока старост обикаля църквите, укрепявайки ги в вярата.
Преданието разказва как престарелият апостол, вече немощен, неизменно повтарял на църковните събрания: „Чеда, обичайте се един другиго“, защото това е заповедта Господня и тя съдържа всичко. Според св. Ириней Лионски Йоан доживява до времето на император Траян; почива в мир около 105–106 г. и е погребан в Ефес. Църковната му памет се чества няколко пъти – на 8 май и 30 юни (Събор на апостолите), а смъртта му на 26 септември.