Йерусалим (евр. ירושלים, Йерушалаим – “основа на мира” или “жилище на мира”; гр. Ἰερουσαλήμ; араб. ал-Кудс – “святиня”)
Йерусалим е най-свещеният град в библейската традиция, столица на юдейското царство и център на поклонение за юдеи, християни и мюсюлмани. В древността е известен и като Иевус (Нав. 18:28), по името на местното племе иевусеи. Предполага се, че още по времето на Авраам е съществувал под името Салим (Бит. 14:18), с цар Мелхиседек – цар на Салим и свещеник на Бога Всевишен.
Иевус е завладян от цар Давид (2Цар. 5:6–7), който го прави столица на царството си и пренася там ковчега на Завета. Неговият син Соломон построява Първия храм на хълма Мориа, идентифициран със Сион (2Пар. 3:1), което превръща Йерусалим в религиозен център на Израил. Впоследствие, след разрушението от Навуходоносор (586 пр. Хр.), е възстановен Зоровавеловият Втори храм, а в края на периода на Втория храм Ирод Велики го разширява и украсява. През 70 г. след Хр. храмът е разрушен от Тит.
Йерусалим често се нарича “градът на Великия Цар” (Пс. 47:3; Мат. 5:35), “свещен град” (Ис. 48:2), “град Божий” (Пс. 86:3), а понякога и “град на кръвопролитията” (Иез. 22:2), когато бива оскверняван от идолопоклонство и насилие. Градът е разположен на приблизително 750 м надморска височина, между Средиземно море и река Йордан, на плато между хълмовете Мориа, Сион, Акра и Везета.
Главните долини около града са долината Кедрон (на изток), долината Енном (на югозапад) и долината Тиропеон (между Мориа и Сион). Сион се смята за първоначалното укрепено ядро на Давидовия град. Мястото на Първия и Втория храм (днес Харем аш-Шариф) е заемано от Купола на скалата и джамията Ал-Акса. Известните Златни порти, през които Спасителят влиза тържествено в града, днес са зазидани.
Йерусалим е централно място в живота и служението на Иисус. Тук протичат последните Му дни: Тайната вечеря, молитвата в Гетсимания, съдът пред Пилат, кръстната смърт на Голгота и Възкресението. Църквата на Възкресението (Св. Гроб Господен), построена първоначално от св. Елена (326 г.), е едно от най-свещените места в християнството.
В есхатологията Йерусалим става предобраз на “новия Йерусалим”, който слиза от небето (Откр. 21:2).