Всесъжение

Всесъжение е един от основните видове жертвоприношения в Стария Завет. Думата означава жертва, която след принасянето ѝ се изгаря изцяло върху жертвеника. За разлика от други жертви, при които част от месото се полага върху жертвеника, а друга част се дава на свещениците или се изяжда от принасящите жертвата, при всесъжението жертвеното животно принадлежи изцяло на Бога. Именно оттук идва и българското название – все-съжение, т.е. цялостно изгаряне. Българският синодален превод последователно употребява „всесъжение“, а речниковото значение на думата също е „жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно“.

В еврейския текст най-често стои думата עֹלָה (ʿōlāh), образувана от глагола עלה (ʿālāh) – „изкачвам се, възлизам“. Буквалният смисъл следователно е не толкова „изгорена жертва“, колкото „онова, което възлиза“ – жертвата, чийто дим се издига към Бога.

Септуагинта предава еврейското ʿōlāh обикновено с гръцкото ὁλοκαύτωμα (holokáutōma) – от ὅλος, „цял“, и καίω, „горя“: „изгорено изцяло“. От тази дума произлиза и терминът „холокост“ в неговото първоначално религиозно значение. Българското „всесъжение“ следва именно тази идея – жертвата се изгаря цялата.

Всесъжението преди Моисеевия закон

Всесъжението не започва със Закона, даден на Моисей. Библейското повествование го познава още от най-древни времена. След потопа Ной изгражда жертвеник и принася от чистите животни и птици, а жертвата е описана като приятно благоухание пред Господа (Бит. 8:20–21). Особено важен е разказът за Авраам и Исаак. Бог заповядва на Авраам да принесе своя син „за всесъжение“ на една от планините в земята Мория (Бит. 22:2). В последния момент Исаак е пощаден и вместо него Авраам принася овен (Бит. 22:13). Така още преди Синай всесъжението е свързано с идеята за пълното отдаване на Бога.

Как се принася всесъжението

Най-подробните предписания са дадени в Левит 1. Жертвата може да бъде от едър добитък, от овци или кози, а за хората с по-малки възможности – от гургулици или млади гълъби. Животното трябва да бъде мъжко и без недостатък. Принасящият довежда животното пред скинията и полага ръката си върху главата му. Този жест показва особената връзка между човека и жертвата, която той принася пред Бога. След заколването свещениците поръсват жертвеника с кръвта. Животното се одира и разсича, вътрешностите и нозете се измиват, след което всичко се поставя върху огъня. Левит обобщава: „това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу“ (Лев. 1:9).

Същият израз се повтаря и при жертвата от дребен добитък и птици (Лев. 1:13, 17).
Тъкмо пълното изгаряне отличава всесъжението от мирната жертва, при която части от животното се употребяват за свещена трапеза, и от някои други жертвоприношения.

Кога се принася

Всесъжението може да бъде лично и доброволно, но Моисеевият закон го включва и в установения богослужебен ред на Израил. Особено значение има постоянното всесъжение – всекидневната жертва, принасяна сутрин и вечер (Изх. 29:38–42; Чис. 28:3–8).

Допълнителни всесъжения се принасят в събота, при новолуние и по време на големите празници. Книга Числа подробно определя броя и вида на животните за отделните празнични дни (Чис. 28–29). Така всесъжението се превръща в една от постоянните характеристики на старозаветното храмово богослужение.

Какво означава всесъжението

В основата му стои идеята за пълното посвещаване на Бога. От жертвата не се запазва част за човека: тя цялата принадлежи на Господа. Затова всесъжението изразява едновременно поклонение, благодарност, покорство и предаване на човека на Божията воля. Но Старият Завет постепенно разкрива, че самото извършване на жертвата няма стойност, ако не е придружено от вяра и послушание. След непослушанието на цар Саул пророк Самуил му казва: „послушанието е по-добро от жертва“ (1 Цар. 15:22).

Същата пророческа критика срещаме у Исаия, Осия, Амос и Йеремия. Бог не се нуждае от изгарянето на животни само по себе си; жертвата има смисъл, когато изразява действителното обръщане и вярност на човека към Него. Тази линия достига и до Новия Завет: книжникът, който разговаря с Христос, признава, че любовта към Бога и ближния е „повече от всички всесъжения и жертви“ (Марк 12:33).

Споделете тази статия в:

Facebook
Telegram
Email