Вооз („веселие“, „бодрост“) е богат и благочестив жител на Витлеем, живял във времената на съдиите. Той е потомък на Юда, син на Салмон и Раав, баща на Овид и дядо на Иесей, бащата на цар Давид. По този начин Вооз е един от праотците на Иисус Христос и се споменава в Неговото родословие (Мат. 1:5; Лука 3:32; 1 Пар. 2:11–12).
Повествованието за Вооз е изложено в Книгата на Руф. След смъртта на мъжа ѝ, Руф, моавитянка, се завръща с Наемин, свекърва си, във Витлеем. Там тя започва да събира класове в нивите на Вооз, човек „влиятелен и благороден“, роднина на починалия ѝ съпруг. Впечатлен от предаността и скромността ѝ, Вооз проявява милост към нея, закриля я и в крайна сметка я взема за своя жена, като изпълнява задълженията на „изкупител“ (евр. гоел), т.е. роднина, който възстановява името и наследството на починал сродник. От този съюз произлиза Давидовият род, от който се ражда Месията.