Витлеем. На евр. Beit-Lechem (לֶחֶם בֵּית) означава „дом на хляба“, което има дълбоко символично значение в християнството: Иисус Христос, Хлябът на живота (Йоан 6:35), се ражда в „дома на хляба“. На гръц. Βηθλεέμ.
Разположен е в южната част на Юдея, около 8 км южно от Йерусалим.
Витлеем за първи път се споменава в Бит. 35:19, където е описано, че Рахил, съпругата на Яков, е погребана близо до него. Селището било малко и незначително (Мих. 5:2), поради което липсва в някои списъци на градовете в Юда (напр. Неем. 11). Наричан е също Витлеем-Ефрафа, по името на областта около него.
В полята на Витлеем Рут събирала класове (Рут 2). Във Витлеем е роден и помазан цар Давид (1Цар. 16:1). Градът често се нарича „град Давидов“ (Лука 2:4).
Във Витлеем се ражда Иисус Христос (Мат. 2:1; Лука 2:4–7)
Пророчеството на Йеремия за плачещата Рахил (Йер. 31:15), цитирано в Мат. 2:18, се отнася за избиването на витлеемските младенци от цар Ирод.
Среща се в: Бит. 35:19; Иис. Нав. 15:59; 1 Цар. 16:1, 4; Мих. 5:2; Мат. 2:1, 6, 16; Лука 2:4-15; Йоан 7:42.