Веелзевул (евр. Ba‘al-Zevuv — „господар на мух“; гр. Βεελζεβούλ) е езическо божество на град Акарон, споменато в 4Цар. 1:2–3, 6, 16, където израилският цар Охозия изпраща свои пратеници да питат Веелзевул, бога на акаронците, дали ще оздравее от болестта си. Името му буквално означава „господар на мухите“, като вероятно е бил почитан като божество, предпазващо от епидемии, разнасяни от тези насекоми, особено в ниските крайбрежни райони.
С течение на времето именуването на това божество става унизително сред юдеите и в епохата на Новия Завет „Веелзевул“ вече не се разбира буквално, а се използва като злонамерено наименование за княза на бесовете. Така фарисеите обвиняват Иисус, че „с Веелзевула, княза на бесовете, изгонва бесовете“ (Мат. 12:24; Марк 3:22; Лука 11:15). Иисус опровергава това, заявявайки, че сатаната не изгонва сам себе си, и нарича сам Веелзевула „сатана“, противник на Божието Царство (Мат. 12:26–28).