Варвари (гр. βάρβαροι) – наименование, употребявано в древния свят за хора, които не принадлежат към гръко-римската култура и не говорят гръцки език. Думата произлиза от звукоподражателното „бар-бар“, с което гърците обозначавали неразбираемата реч на чужденците. В библейския контекст терминът няма непременно обиден смисъл, а обозначава преди всичко чужд народ или човек от друга езикова и културна среда.
Думата „варвари“ се среща няколко пъти в Новия Завет. Апостол Павел използва термина, когато говори за всеобщия обхват на благовестието: „Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи“ (Рим. 1:14). Тук думата означава просто не-гърци, тоест хора извън гръцката културна традиция.
В Кол. 3:11 апостолът подчертава, че в Христос изчезват всички етнически и културни различия: „няма вече елин и юдеин, обрязване и необрязване, варварин, скит, роб, свободен; но всичко и във всичко е Христос.“
Думата се среща и в Деян. 28:2, 4, където жителите на остров Малта са наречени „варвари“, т.е. хора, които не говорят гръцки.
В 1 Кор. 14:11 терминът се използва в смисъл на човек, чиято реч е неразбираема: „ако не зная значението на думите, ще бъда за говорещия чужденец (варварин), и говорещият ще бъде за мене чужденец.“