Варнава. На арамейски Bar-Nabba – „син на утехата“; на гръц. Βαρνάβας
Варнава е един от ранните християнски проповедници и спътник на апостол Павел. Числи се към 70-те апостоли на Иисус Христос. Роден е в Кипър и е от левитски род. Рожденото му име е Йосия. След обръщането си към Христос Варнава продава свой имот и предоставя парите на апостолите за нуждите на църковната община в Йерусалим (Деян. 4:37), с което проявява самоотверженост и преданост. Когато доскорошният гонител на християните Савел (Павел) след своето обръщане идва в Йерусалим, много от вярващите се отнасят с недоверие към него. Но Варнава, също като Савел повярвал евреин от разсеянието, го приема, насърчава и представя на апостолите (Деян. 9:27).
Когато в Антиохия възниква нова и бързо растяща християнска общност, Йерусалимската църква изпраща Варнава да я укрепи. Той вижда делото на Божията благодат и радостно се включва в него, като по-късно отива в Тарс, в съседна Киликия, за да доведе Павел и двамата заедно цяла година проповядват в Антиохия (Деян. 11:22–26). Именно там учениците за пръв път били наречени „християни“. Варнава играе важна роля и при Апостолския събор в Йерусалим (Деян. 15 гл.). И той като ап. Павел работел, за да се издържа по време на проповедническите пътувания.
По-късно между Варнава и Павел възниква разногласие относно Йоан Марк – племенник на Варнава (и сетне евангелист), но това не е различие във вярата им, а в пастирския подход.
Среща се в: Деян. 4:36-37; 9:27; 13–15 гл.; 1 Кор. 9:6; Гал. 2:13.