Валаам. Името „Валаам“ (евр: בִּלְעָם, Bil‘am) може да означава „погубител на народ“ или „гълтащ народи“.
Валаам е езически прорицател от Петора, при реката Ефрат, споменат в Стария Завет. Той е нает от моавския цар Валак да прокълне израилтяните при навлизането им в Ханаан, страхувайки се от тяхната сила (Чис. 22–24). Валаам получава послание от Бога чрез съновидение и първоначално отказва да тръгне, но след това се съгласява. По пътя му се явява ангел Господен, когото той не вижда, но магарицата, на която язди, го разпознава и три пъти спира – епизод, който показва духовната слепота на пророка.
Вместо да прокълне Израил, Валаам, по Божие внушение, изговаря четири пророчески благословения (Чис. 23–24), едно от които съдържа месианска препратка: „Звезда ще изгрее от Яков“ (Чис. 24:17). Въпреки че не изговаря проклятие, по-късно става причина за духовното падение на Израил, като го въвежда в идолопоклонство и разврат чрез жени от Моав и Мадиам (Чис. 31:16). Валаам умира по време на наказателна война срещу мадиамците (Чис. 31:8).
В Новия Завет Валаам е образ на користен и лъжлив учител, който използва пророческия дар за лична изгода (2 Петр. 2:15; Юда 11; Откр. 2:14).
Среща се в: Чис. 22–24; Чис. 31:8, 16; Втор. 23:4–5; Неемия 13:2; Иисус Навиев 24:9-10; 13:22; 2 Петр. 2:15; Юда 1:11; Откр. 2:14.