Църква (гр. ἐκκλησία – „събрание“, „призвани“) в Новия Завет означава установеното от Бога общество на вярващите в Иисус Христос, съединени чрез православната вяра, Божия закон, свещеноначалието и светите тайнства. Сам Господ Иисус Христос засвидетелства нейното божествено учредяване с думите: „Ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). В деня на Петдесетница Църквата се явява в своята пълнота (Деян. 2), а оттогава тя живее като общност, в която вярващите „пребъдваха в учението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“ (Деян. 2:42).
В Новия Завет Църквата се разбира не само като земно общество, но като единство на небесното и земното, което ясно свидетелства Посланието до евреите: „Вие пристъпихте… към града на живия Бог, небесния Йерусалим… и към Църквата на първородните, които са записани на небесата“ (Евр. 12:22–24). Затова към нея принадлежат не само живеещите на земята, но и починалите в Христа вярващи, както и ангелите.
Новият Завет недвусмислено учи, че Глава на Църквата е Сам Иисус Христос, а не човек или земна власт: „Той е Глава на тялото – Църквата“ (Кол. 1:18). „Църквата е Негово тяло, пълнота на Онзи, Който изпълва всичко във всичко“ (Еф. 1:23).
Христос основава Църквата, но Светият Дух я оживотворява и ръководи. Това става явно чрез обещанието за Утешителя: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“ (Иоан 14:16).