Тетрарх (гр. τετράρχης) е гръцки термин, означаващ владетел на „четвърта част“ от област или страна (от τέσσαρες – „четири“ и ἀρχή – „власт, управление“). Първоначално названието обозначава управител на една от четирите административни части на дадена територия; в римската епоха то се утвърждава като официална титла за зависим местен владетел, подчинен на Рим.
В Новия Завет с титлата тетрарх се споменават три лица (Лука 3:1). Първият е Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея, който в някои контексти е наричан и „цар“ (Мат. 14:9). Вторият е Ирод Филип II, тетрарх на Итурея и Трахонитската област. Третият е Лисаний, тетрарх на Авилиния.
И тримата тетрарси били назначавани от римския император и упражнявали властта си като васални владетели, без пълна суверенност. Те отговаряли пред Рим за управлението, финансите и реда в поверените им области, а титлата им отразявала ограничен и производен характер на властта, различен от царската в пълния смисъл на думата.