Тарс е древен град в Киликия, разположен при р. Кидн (ок. 15–18 км от устието ѝ), известен като родно място на апостол Павел. След образуването на римската провинция Киликия от Помпей (64 г. пр. Хр.) Тарс става неин главен град. Подобно на Александрия, той се отличавал с оживена търговия и високо образование.
В Свещ. Писание се споменава във 2 Мак. 4:30; Деян. 9:11, 30; Деян. 11:25; Деян. 21:39; Деян. 22:3.
Градът е сред най-древните в Мала Азия и се споменава още през IX в. пр. Хр. (като Тарзи), покорен от Салманасар II. При персийското владичество в него пребивавали областни управители; при Селевкидите Тарс силно се елинизирал и придобил широка слава като културно-научен център. Географът Страбон го поставя редом до Атина и Александрия по значение за образованието и философията.
В римската епоха Тарс бил митрополия на Киликия и получил статут на свободен град (ок. 30 г. пр. Хр.). Макар да не бил римска колония, градът имал значителни привилегии. Римското гражданство на ап. Павел не произтичало от самото гражданство на Тарс, а било придобито лично (Деян. 22:28). По-късно Киликия временно била включена в Сирия, но при Адриан отново се обособила с Тарс като столица.
В Късната античност Тарс става епископия, а след това митрополия на Киликийската област. Днес градът (съвременен Тарсус) е разположен по-навътре от морето; древното му пристанище е покрито с наноси.