Тамар (евр. תָּמָר – „палма, палмово дърво“; гр: Θάμαρ) е име на няколко жени в Стария Завет. Най-известна е Тамар, жената на Юда, сина на Яков (Бит. 38:6 сл.). Първият ѝ съпруг, Ир, първородният син на Иуда, умира поради нечестието си пред Господа. По левиратния закон тя била дадена за жена на втория син, Онан, който обаче съзнателно нарушавал дълга си и също бил поразен със смърт. Юда обещал да я даде на третия си син Шела, когато порасне, но не изпълнил обещанието си, оставяйки Тамар без защита и потомство. Тогава Тамар прибягнала до хитрост, за да осигури законно потомство в дома на Юда: преоблечена, тя привлякла самия Юда и като залог взела неговия печат, връв и жезъл. Когато по-късно била обвинена в блудство и осъдена на изгаряне, Тамар представила тези вещи като доказателство за истинския баща. Юда признал: „Тя е по-права от мене“ (Бит. 38:26). От Юда Тамар родила двама синове – Фарес и Зара, като Фарес влиза в родословието на Иисус Христос (Мат. 1:3). Така Тамар заема изключително място в библейската история – като жена, чрез която, въпреки човешкия грях и неправда, се осъществява Божият промисъл за спасението.