Талант (гр. τάλαντον – “везна, блюдо на везна”, от глагола τλάω/τλῆναι – „нося, понасям тежест“, т.е. нещо отмерено като тежест) е древна парично-тегловна единица, използвана в библейския свят, особено сред евреите. Като парична стойност талантът се е равнявал на 60 мини, 6000 драхми или 3000 свещени сикъла, като реалната му цена е варирала според епохата и мястото.
В Свещ. Писание талант има двойна употреба. В притчата за талантите (Мат. 25:15 сл.), както и в Мат. 18:24 той обозначава голяма парична сума. В други текстове служи като мярка за тегло, особено при метали – злато, сребро, мед, желязо, а в Откр. 16:21 дори за теглото на градушка. Като тегловна мярка талантът отново се изчислява на около 3000 сикъла, т.е. приблизително 30–35 кг.
Библейските книги свидетелстват за широката му употреба: венецът на амонитския цар тежал един талант злато (2 Цар. 12:30); хълмът Самария бил купен за два таланта сребро (3 Цар. 16:24). Особено значително количество таланти злато и сребро е използвано за скинията и Йерусалимския храм (Изх. 25:39; 38:24–27; 3 Цар. 9:14). И след Вавилонския плен, в епохата на сирийските владетели, талантът остава основна разчетна единица (1 Мак. 11–15; 2 Мак. 3–4).
В по-късната християнска традиция думата „талант“ придобива и преносно, нравствено значение – като дар, поверен от Бога на човека за отговорно използване, въз основа на Христовата притча.