Содом (евр. סְדֹם – „горящ“, „изпепеляващ“) е древен град, разположен в долината Сиддим, в областта на днешното Мъртво море. В библейската традиция той се свързва с крайно нравствено разложение, превърнал се в символ на съд и Божие наказание.
Според Бит. 10:19; Бит. 13:10–12, Содом се намирал в плодородната Йорданска околност, „като градина Господня“. Жителите му били вероятно хананеи, макар долината Сиддим да се отличава от земята Ханаанска. Съвременните хипотези често го локализират в южната част на Мъртво море, около Джебел Усдум (Содомската планина), на западния бряг.
Поради изобилието на земята там се заселва Лот, племенникът на Авраам. Но нравственото състояние на жителите е описано по следния начин: „содомците бяха зли и много грешни пред Господа“ (Бит. 13:13).
В Бит. 18–19 се разказва как, след застъпничеството на Авраам и разкриването на всеобщото беззаконие, Господ излива „дъжд от огън и жупел“ над Содом и Гомора: „и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.“ (Бит. 19:25).
В Новия Завет Содом придобива есхатологично значение:
- В Мат. 10:15; Лука 10:12 той е споменат като мяра за градовете, които отхвърлят Христовото благовестие, „по-леко ще бъде за Содом“ в деня на съда;
- В Рим. 9:29 Содом и Гомора са дадени като пример за пълно изчезване без Божията милост;
- В Откр. 11:8 „духовно наречен Содом“ като образ на богоборство и развращение.
Тук Содом не е просто древен град, а мярка за отговорност: онези, които отхвърлят явената на света истина в лицето на Христос, носят по-голяма вина от древните грешници.