Смоковницата (лат. Ficus carica) е едно от най-разпространените плодни дървета в библейските земи, даващо сладки и хранителни плодове (Съд. 9:11). Тя е характерна за плодородните области и отсъства от пустинята (Чис. 20:5).
Смоковницата се среща в изобилие в Египет (Пс. 104:33) и в Ханаан (Чис. 13:23; Втор. 8:8). Често расте по пасища (Амос 7:14); в лозови насаждения (Лука 13:6) и в домашни насаждения, засаждани от израилтяните (Амос 4:9). Тя изисква грижи и обработка (Лука 13:8); дава плодове още през пролетта (Песн. 2:11, 13); разлистването ѝ е знак за настъпване на лятото (Мат. 24:32); листата ѝ създават гъста сянка (Йоан 1:48).
Плодовете се консумират директно от дървото (Мат. 21:18–19); сушат се и се съхраняват на късове (1 Цар. 30:12); държат се в кошници (Иер. 24:1); продават се на пазара (Неем. 13:15); служат като дарове (1 Цар. 25:18; 1 Пар. 12:40). Ранните плодове са особено ценени (Иер. 24:2; Ос. 9:10). Смокини са използвани и с лечебна цел (4 Цар. 20:7; Ис. 38:21).
В Стария Завет смоковницата често е образ на духовното състояние на народа: безплодната смоковница е знак за бедствие (Авак. 3:17); унищожаването ѝ е форма на Божие наказание (Ос. 2:12; Иоил 1:4, 7, 12; Амос 4:9), а липсата на плод е символ на съд (Иер. 8:13).
В библейската символика смоковницата има разнообразно значение. На първо място тя се използва като духовен образ: плодът ѝ символизира добрите дела (Мат. 7:16), добрите смокини представят праведните (Иер. 24:2–3), а лошите – нечестивите (Иер. 24:3–8). Същевременно смоковницата се явява образ на Израил, като първите ѝ плодове напомнят за отците на народа (Ос. 9:10), докато безплодната смоковница олицетворява лицемерната и лишена от истинско съдържание вяра (Мат. 21:19; Лука 13:6–7).
В пророческата перспектива тя може да придобие и есхатологично значение, тъй като падащите смокини са знак за Божия съд (Ис. 34:4; Наум 3:12; Откр. 6:13). Наред с това смоковницата е и образ на мир и благоденствие, изразен в познатия библейски мотив „всеки под лозата и под смоковницата си“, който символизира сигурен, спокоен и благословен живот (3 Цар. 4:25; Мих. 4:4).