Скиния (евр. מִשְׁכָּן – мишкан; אֹהֶל מוֹעֵד – огел моед; מִקְדָּשׁ – микдаш) (Изх. 25:9 и др.) в общия си смисъл означава подвижен шатър, преносима палатка или куща (срв. Чис. 24:5; Иов 11:14; 22:23; Мат. 17:4). В библейския контекст обаче терминът има строго определено значение и обозначава свещения подвижен храм, изграден по Божие повеление чрез Моисей, като място на особено Божие присъствие и общение с избрания народ.
Скинията се назовава в Свещ. Писание с няколко взаимно допълващи се термина:
- מִשְׁכָּן (мишкан) – обиталище, жилище: място, където обитава Божията слава;
- אֹהֶל מוֹעֵד (огел моед) – шатра на срещата: място на среща между Бога и Израил;
- מִקְדָּשׁ (микдаш) – светилище: място на освещаване на народа от Бога;
В това си качество Скинията е узаконеното и свещено място за обществено богослужение в Израил преди построяването на Йерусалимския храм.
Скинията е изградена по изрично Божие откровение, дадено на Моисей на планината Синай (Изх. 25:9, 40; Евр. 8:5). Всички нейни части, материали и размери са определени от Бога и имат таинствено и предобразно значение (Евр. 9:1–8). Средствата за построяването ѝ са събрани чрез доброволни приноси на народа (Изх. 35:4–6; Изх. 36:3–7). Ръководството на работата е поверено на Веселеил от коляното Юдино и Аголиав от коляното Даново.
Скинията била ориентирана на запад и се състояла от двор и вътрешно светилище.
В двора се намирали: жертвеникът за всесъжения, разположен срещу входа на светилището; медният умивалник, поставен между жертвеника и Скинията, за умиване на ръцете и нозете на свещениците (Изх. 30:18–21; Изх. 38:8);
Източното отделение, наричано Святое или първа скиния (Евр. 9:2), съдържало: златния седемсвещник (менора), поставен отляво на входа; трапезата на хлебовете на предложението – отдясно, с дванадесет хляба, сменяни всяка събота; кадилния олтар – близо до завесата, за ежедневно кадене (Изх. 30:1–8).
Западното, вътрешно отделение или Светая Светих, било отделено със завеса. Там се намирал Ковчегът на Завета, съдържащ: скрижалите на Завета; златен съд с манна; жезълът на Аарон (Евр. 9:4). Капакът на ковчега, наричан очистилище, бил мястото, където първосвещеникът веднъж годишно, в Деня на умилостивението, поръсвал с жертвена кръв (Лев. 16:2; Евр. 9:5).
След влизането в Обетованата земя скинията последователно се намирала в Галгал, Силом, Номва и Гаваон, докато при Соломон Ковчегът и основните ѝ принадлежности били пренесени в Йерусалимския храм (3 Цар. 8:3–4).
Новият Завет я тълкува христологично: скинията принадлежи към „сянката на бъдещите блага“ (Евр. 10:1). Христос „влезе не в ръкотворно светилище…, но в самото небе“ (Евр. 9:24) и „с по-съвършена и неръкотворна скиния… придоби вечно изкупление“ (Евр. 9:11–12). Така скинията става предобраз на Христос, на Църквата и на небесната реалност, където Бог окончателно пребъдва сред Своя народ.