Синагога (гр. συναγωγή – „събрание“; евр. כְּנֶסֶת – кнѐсет, „събрание, общност“). Синагогата в юдейската традиция означава едновременно събрание на вярващите и мястото, където това събрание се извършва. В Новия Завет тя е основното пространство за религиозен, учителен и до известна степен обществен живот на юдеите извън Йерусалимския храм (напр. Мат. 12:9; Лука 4:16).
Няма сигурни доказателства, че преди Вавилонския плен (VI в. пр. Хр.) извън Йерусалим са съществували специални здания за богослужебно-учителни събрания. Общоприето е схващането, че синагогата възниква именно в периода на плена и след него, когато храмовото богослужение е било невъзможно, а народът е трябвало да съхрани: Закона (Тората), молитвата и религиозната си идентичност.
След завръщането от плена синагогите се разпространяват бързо и в Палестина, и в юдейската диаспора – Египет, Мала Азия, Гърция, Италия и из цялата Римска империя. Преданието говори за стотици синагоги в Йерусалим, но това число по-вероятно се отнася за цялата страна, а не само за града.
Изграждането на синагога се е считало за дело на благочестие (Лука 7:5).
Синагога е можело да се учреди навсякъде, където има минимум десет пълнолетни мъже (минян). Нейните основни елементи са:
- Ковчег (арка) – шкаф, в който се съхраняват свитъците на Закона;
- Аналой / катедра – ниско възвишение в средата за четене и поучение;
- Почетни места за старейшините (срв. Мат. 23:6).
Синагогата не е храм в строгия смисъл, защото в нея не се принасят жертви, а се извършват: четене на Писанието, тълкуване, молитва, поучение.
За разлика от храма, в синагогата няма свещенство в строг смисъл. Основните длъжности в нея са: 1. Началник на синагогата, който урежда реда на богослужението, определя чтеците и молещите се, кани гост-проповедници (Деян 13:15), грижи се за сградата и благоприличието (Лука 13:14). 2. Хазан (служител, пазител), който отваря и затваря синагогата, поддържа реда, донася и прибира свитъците (Лука 4:20), възвестява началото и края на съботата, обучава децата на четмо, изпълнява наказания (бичуване) по решение на синагогалния съд (срв. Мат. 10:17). 3. Настоятели на милостинята, които събират и разпределят помощи – седмични и ежедневни, особено за бедни и пришълци.
Синагогата изпълнява и съдебни функции: разглеждане на религиозни и нравствени нарушения, налагане на телесни наказания, отлъчване от синагогата – тежко религиозно и обществено наказание (Йоан 16:2).
Принадлежността към синагогата удостоверява правоверност и принадлежност към Божия народ. Изключването означава почти пълно социално и религиозно отхвърляне.
Иисус Христос редовно посещава синагогите (Лука 4:16), там поучава и тълкува Писанията, извършва изцеления.
Апостол Павел и другите благовестници започват проповедта си именно в синагогите, тъй като там има слушатели, познаващи Писанията, отворен ред за поучение, както и среда, която очаква Месия.