Син Божи (гр. Υἱὸς τοῦ Θεοῦ, евр. בֵּן־אֱלֹהִים – бен-Елохим, арам. בַּר אֱלָהָא – бар-Елаха) е библейското и богословско наименование на второто Лице на Света Троица, чрез което се изповядва божественото достойнство, единосъщието и предвечното рождение на Иисус Христос от Бога Отца.
В Стария Завет изразът „син Божий“ се използва с няколко значения: 1) Ангелите са „синове Божии“ като небесни служители (Йов 1:6). 2) Израил е Божи народ като „първороден син“ (Изх 4:22). 3) Царят-Месия е син на Бога особено в Пс 2:7: „Ти си Син Мой; Аз днес Те родих“ е ключовият стих, тълкуван месиански и приложен към Христос в Новия Завет (Евр 1:5).
В Новия Завет наименованието „Син Божий“ придобива пълното си значение.
- При Кръщението и Преображението се чува гласът на Отца: „Този е Моят възлюбен Син“ (Мат 3:17; 17:5).
- Сам Христос говори за Бога като за Свой Отец в онтологичен смисъл (Йоан 5:17–18).
- Апостолите изповядват Иисус като „Син Божий“ (Мат 16:16; Йоан 20:31).
В този смисъл названието не означава нравствена близост или “осиновяване”, а указва на божествената природа и единосъщие с Отца (Йоан 10:30).