Симон (евр. שִׁמְעוֹן – Шим‘он, „чут от Бога“; гр. Σίμων). Името Симон е гръцката форма на еврейското Шим‘он и е едно от най-често срещаните лични имена в Новия Завет. Под едно и също име се явяват апостоли, светци, фарисеи, мъченици, грешници и лъжеучители. Така самото име става огледало на свободата на човешкия отговор на Божия призив.
1. Симон Петър (Мат. 4:18; Марк 3:16; Лука 5:1–11; Йоан 1:42 и мн. др.)
Най-известният носител на името. Родом от Витсаида, брат на ап. Андрей. Христос го нарича Кифа (Петър, „камък“) е призвание, а на даденост на характера му. Петър съчетава в себе си пламенна вяра, но и човешка слабост (отричането), има смирението и силата да се покае и да бъде възстановен в апостолското си достойнство, получава апостолско първенство в свидетелството за Възкресението.
2. Симон, сродник Господен (Мат. 13:55; Марк 6:3; Евсевий, Църковна история). Симон, наричан брат (сродник) на Господа, вероятно син на Клеопа. След мъченическата смърт на ап. Яков става епископ на Йерусалимската църква и я управлява около 40 години, до времето на император Траян. Завършва живота си мъченически, разпънат на кръст.
3. Симон фарисеят (Лука 7:36–50) е фарисей, в чийто дом Христос е поканен на трапеза. Там една жена грешница помазва нозете на Иисус със сълзи и миро. Симон вижда греха ѝ, но не вижда любовта ѝ. Христос му открива, че „На когото много се прощава, той много обича.“ Симон тук е образ на религиозната праведност без милост.
4. Симон прокаженият (Мат. 26:6; Марк 14:3). Вероятно изцелен от Христос, приема Иисус в дома си малко преди Страстите Христови. Там Мария, сестрата на Лазар, помазва Христос „за погребението Му“. Така домът на бившия прокажен става място на пророчество за предстоящата кръстна смърт на Богочовека.
5. Симон Киринеец (Мат. 27:32; Марк 15:21). Юдеин от Киринея (Северна Африка), принуден да носи кръста на Христос към Голгота. Евангелието на Марк споменава синовете му Александър и Руф, което показва, че семейството му е станало част от ранната Църква (срв. Рим 16:13).
6. Симон Зилот (Мат. 10:4; Лука 6:15; Деян. 1:13). Наричан Зилот (ревнител), вероятно свързан с национално-религиозно движение. Вярата в Христос преобразява ревността му от политическа в апостолска. Преданието го свързва с проповед в Африка, Персия или дори Британските острови.
7. Симон Маг (Деян. 8:9–24) Самарянин, който се кръщава с користно намерение, желаейки да купи дара на Светия Дух. От неговото име произлиза терминът „симония“ – търговия с духовни дарове. Той е антипод на апостолския Симон Петър: външна вяра без покаяние.
8. Други новозаветни персонажи: Симон, баща на Юда Искариот (Йоан 6:71); Симон кожарят от Иопия, в чийто дом пребивава ап. Петър (Деян 9:43; Деян. 10:6).