Сим (евр. שֵׁם – Шем, „име“, „знак“, „слава“; гр. Σήμ; лат. Sem) е най-големият син на Ной, един от тримата родоначалници на човечеството след Потопа и праотец на семитските народи.
Сим се споменава още в родословията преди Потопа (Бит. 5:32) и като един от тримата синове на Ной (Бит. 6:10). Той се спасява заедно със съпругата си в ковчега и след Потопа живее още дълги години (Бит. 11:10–11).
Неговите синове са: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам (Бит. 10:22; в някои текстови традиции се споменава и Каинан). От тях произлизат еламците, асирийците, халдеите/вавилонците, арамеите, а чрез Арфаксад – Евер – Авраам и израилският народ, както и сродните му арабски племена.
След греха на Хам спрямо баща им, Сим и Иафет показват почит и целомъдрие. Затова Ной изрича над тях особено благословение: „Благословен да бъде Господ, Бог Симов…“ (Бит. 9:26) Тази формула е важна: Господ се назовава „Бог Симов“, което в библейската перспектива сочи линията, в която ще се съхрани истинското богопознание.
От името на Сим произлиза терминът „семити“, обозначение за народи и езици с общ първоизточник (иврит, арамейски, арабски и др.).
По плът и по земното Си служение Господ Иисус Христос принадлежи към семитовия род – чрез Авраам, Исаак, Яков и Давид. Родословията в Новия Завет (Лука 3:36; срв. Бит. 11) включват Сим като ключово звено в историята на спасението.