Шавуот (евр. שָׁבוּעוֹת, „седмици“) е един от трите големи юдейски поклоннически празника, заедно с Пасха и Шатри. Нарича се така, защото се празнува след изтичането на седем седмици от принасянето на първия сноп от жетвата (Лев. 23:15–16; Втор. 16:9–10). В гръцката и християнската традиция празникът е известен като Петдесетница, защото се отбелязва на петдесетия ден след Пасха.
В Стария Завет Шавуот е преди всичко земеделски празник, свързан с началото или завършека на житната жетва. Той е наречен „празник на жетвата“ и „ден на първите плодове“, защото тогава се принасяли първите плодове от земята в знак на благодарност към Бога (Изх. 23:16; Чис. 28:26). Във Второзаконие празникът има и социален акцент: радостта пред Господа трябва да бъде споделена не само от семейството, но и от левита, пришълеца, сирака и вдовицата (Втор. 16:10–12).
В по-късната юдейска традиция Шавуот започва да се свързва и с даването на Закона на Синай. Така празникът получава двоен смисъл: благодарност за плодовете на земята и възпоменание на Божието откровение, чрез което Израил получава Закона и става народ на Завета.
В Новия Завет Шавуот е особено важен заради събитието, описано в Деяния на апостолите. На Петдесетница учениците са събрани заедно, когато Светият Дух слиза върху тях „като огнени езици“ (Деян. 2:1–4). Те започват да говорят на различни езици, така че дошлите в Йерусалим юдеи от много страни ги разбират на своя език (Деян. 2:5–11). Това събитие става начало на откритата апостолска проповед и на църковната мисия.
Апостол Петър тълкува случилото се като изпълнение на пророчеството на Йоил: „ще излея от Моя Дух върху всяка плът“ (Деян. 2:16–21; срв. Йоил 2:28–32). Така в християнската перспектива Петдесетница не отменя старозаветния смисъл на празника, а го изпълва с ново съдържание: както на Синай Бог дава Закона на Израил, така в Йерусалим Той дава Светия Дух на Църквата.
Вж. също: Петдесетница