Саломия (гр. Σαλώμη – Salṓmē, от евр. שָׁלוֹם – шалом, „мир“) е име на две различни жени, споменати в Новия Завет и свързаната с него историческа традиция. Макар да носят едно и също име, техният духовен образ и място в евангелската история са рязко противоположни.
1. Св. Саломия – мироносица и ученичка на Христос (Мат. 27:56; Марк 15:40–41; Марк 16:1). Тази Саломия е една от благочестивите жени, които следвали Господ Иисус Христос от Галилея и Му служели. Тя е жена на Зеведей, майка на апостолите Иаков и Йоан Богослов, присъства при Разпятието (Марк 15:40) и е сред жените мироносици, дошли рано сутринта при гроба на Христос (Марк 16:1).
Евангелист Матей я назовава „майка на синовете Зеведееви“ (Мат. 27:56). Именно тя, движена от майчинска загриженост и още непълно разбиране на Христовото царство, моли Иисус нейните синове да седнат отдясно и отляво Му в Царството (Мат. 20:20–21). Тази молба разкрива човешката ѝ слабост, но не отменя нейната вярност и любов към Христос.
Саломия се почита заедно с жените мироносици в Неделята на мироносиците.
2. Саломия – дъщерята на Иродиада (Мат. 14:6–11; Марк 6:22–28) За нея пише и Йосиф Флавий в „Юдейски древности“ XVIII, 5, 4.
Тя е дъщеря на Иродиада, жената, която напуска законния си съпруг Филип и заживява в незаконно съжителство с брат му Ирод Антипа. Саломия танцува пред Ирод на празненство и по подтик на майка си иска главата на св. Йоан Кръстител. Искането ѝ става причина за екзекуцията на Предтечата.
В самите Евангелия името ѝ не е споменато, но е засвидетелствано от историка Йосиф Флавий. Църковното предание (напр. у Никифор Калист) разказва за страшната и позорна смърт на Саломия като нравствено възмездие, макар тези сведения да имат поучителен, а не догматичен характер.