Салим (евр. שָׁלֵם – Šālēm, „мир, цялост“; гр. Σαλήμ) е библейско име, което се отнася до няколко различни места и една родословна личност (2 Езд. 8:1; 1 Пар. 6:12; 1 Езд. 7:2), споменати в Стария и Новия Завет. Общият смислов корен на името е „мир, пълнота, завършеност“, родствен на шалом (שָׁלוֹם).
1. Салим като древен град – тъждествен с Йерусалим, е споменат в Бит. 14:18; Пс. 75:3; Евр. 7:1–2. В Битие 14:18 се говори за „царя на Салим“ Мелхиседек, който излиза да посрещне Авраам с хляб и вино. Още в древността и в светоотеческата традиция Салим се отъждествява с по-късния Йерусалим: Пс. 75:3: „В Салим е Неговото жилище“, паралелно на „Сион“. Евр. 7:1–2 изрично свързва Мелхиседек със „Салим“, тълкувайки името му като „цар на мира“.
Тази идентификация се подкрепя и от клинописни надписи (Uru-Šalimmu), известни от древноориенталските текстове (вкл. времето на Хамурапи), където Йерусалим е назован като „град на Шалем“.
Салим–Йерусалим се явява образ на мирното Божие царство, а Мелхиседек е предобраз на Христос, Цар и Първосвещеник „по чина Мелхиседеков“.
С второ значение на определено място Салим е споменат в Новия Завет – място край Енон (Йоан 3:23). В Евангелието от Йоан се казва, че Йоан Кръстител кръщавал „в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води“. Това място Салим се е намирало на запад от р. Йордан; според Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним, на около 8 римски мили южно от Скитопол (Ветсан), като точното му местоположение не е окончателно установено.
Най-често се предполага район в долината на Йордан, близо до Скитопол, където има изобилни извори (подходящи за названието Енон – „място на води“). Салим тук е свързан с последния етап от служението на Йоан Предтеча, когато кръщението вече ясно сочи към идващия Христос.