Салатиил (гр. Σαλαθιήλ, Σαλαθιήλ; евр. שְׁאַלְתִּיאֵל – Шеалтиел, „за когото молих Бога“)
Салатиил е библейска личност от следвавилонската епоха, известна най-вече като баща (или законен баща) на Зоровавел, водача на първото завръщане на юдеите от Вавилонския плен. Името му означава „(онзи), за когото се молих на Бога“ или „измолен от Бога“.
В 1 Пар. 3:17 Салатиил е споменат като син на Йехония (Иехония, Йехония), последния законен цар от Давидовата династия преди плена.
В Мат. 1:12 е включен в родословието на Иисус Христос, където Салатиил е посочен като баща на Зоровавел.
В Лука 3:27 Салатиил е наречен „син на Нири“, което създава видимо родословно разминаване.
В 1 Пар. 3:19 Зоровавел е назован като син на Федаия, брат на Салатиил.
На пръв поглед библейските текстове изглеждат противоречиви, но традиционното тълкуване (прието както в юдейската, така и в християнската екзегеза) предлага убедително решение: Салатиил вероятно е умрял бездетен. По закона за левиратния брак неговият брат Федаия е взел вдовицата му, а Зоровавел, роден от този брак, е бил биологичен син на Федаия, но законно се е считал за син и наследник на Салатиил, за да бъде „въздигнато името“ на починалия брат (срв. Втор. 25:5–6).
Това обяснява защо 1 Паралипоменон подчертава биологичната линия, а Матей следва законната, династична линия, важна за месианското родословие. От своя страна Лука проследява родословието по друга давидова линия – тази на Натан, сина на Давид, поради което Салатиил е наречен „син на Нири“ (вероятно по майчина или осиновителна линия).
Салатиил заема ключово място в библейската история, защото чрез него се съхранява приемствеността на Давидовата династия след плена; осъществява се преходът от царската линия към водачите на възстановения Израил; той влиза в родословието на Христос (Мат. 1:12; Лука 3:27), свидетелствайки, че обещанието към Давид не е отменено, въпреки историческото прекъсване на монархията (срв. Йер. 22:30).