Садукеи (гр. Σαδδουκαῖοι; евр. צְדוּקִים – цедуким) са една от основните религиозно-политически групи в юдейското общество през късния период на Втория храм и времето на Новия Завет. Те са често споменавани в Евангелията и Деяния апостолски, винаги като опоненти на Йоан Кръстител, на Господ Иисус Христос и на ранната Църква.
Произходът на името „садукеи“ не е напълно изяснен. Най-разпространените хипотези го свързват със Садок – първосвещеник по времето на цар Соломон (3 Цар. 2:35), от чиито потомци произлизала храмовата аристокрация;
Друга хипотеза извежда наименованието им от еврейския корен צדק (ṣdq) – „правда“, „праведен“; по-малко вероятни са етимологии, свързани с административни или фискални функции.
В равинската литература терминът „садукеи“ понякога се използва полемично и се смесва с други групи, като боетусеите (свързани с първосвещеническата фамилия на Боет) или дори със „самаряни“ в смисъл на „противници“.
Садукеите били малобройни, но изключително влиятелни; съставени предимно от първосвещеническата и храмова аристокрация; тясно свързани с Храма в Йерусалим, култа и синедриона; поддържащи сътрудничество с римската власт и, в известна степен, с елинистичната култура. Според Йосиф Флавий те имали „доверието на богатите, но не и на народа“, за разлика от фарисеите, които владеели синагогите и религиозното възпитание на масите.
Новият Завет дава ясно и кратко определение на тяхната вяра: „Садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух“ (Деян. 23:8). Основни черти на садукейското учение са отричане на възкресението на мъртвите; отричане на ангелите и духовния свят; отхвърляне на фарисейския устен закон („преданията на старейшините“); признаване за нормативно преди всичко на Петокнижието на Моисей, тълкувано буквално; отхвърляне на учението за Божието предопределение със силен акцент върху човешката свободна воля.
В Евангелията садукеите се появяват като изкусители на Христос (напр. въпросът за жената с седемте мъже – Мат. 22:23–33); хора, които не разбират Писанията именно защото отричат възкресението. Христос им отговаря с думите: „Заблуждавате се, понеже не знаете Писанията, нито силата Божия“ (Мат. 22:29)
В Деяния апостолски те са основните гонители на апостолите, особено заради проповедта „за възкресението от мъртвите“ (Деян. 4:2). Апостол Павел умело използва различията между фарисеи и садукеи в Синедриона (Деян. 23:6–10), заявявайки, че е съден „заради надеждата и възкресението“.
Иисус Христос и Неговите ученици представлявали пряка заплаха за садукейската система, защото проповедта за възкресението рушала основите на тяхното учение; авторитетът на Христос сред народа застрашавал властта на храмовата аристокрация; Неговото изобличение на религиозния формализъм подкопавало престижa на храмовия култ. Затова садукеите били сред най-активните инициатори на решението за убийството на Христос (срв. Йоан 11:47–50).
С разрушаването на Йерусалим и Храма през 70 г. сл. Хр. садукеите губят своята социална и религиозна основа; партията престава да съществува; в юдаизма окончателно надделява фарисейската традиция, от която по-късно се развива равинският юдаизъм.