Родос е голям остров в източното Средиземноморие, при югозападния край на Мала Азия, с град със същото име. Площта му е около 1270 кв. км. Градът Родос е основан през 408 г. пр. Хр. на северния бряг и в древността се прочува с школи, изкуства и науки, както и с прочутия Колос Родоски – едно от „седемте чудеса“ на античния свят. Колосът стоял около 56 години, докато земетресение не го разрушило; разказите за кораби, минаващи между краката му, принадлежат по-скоро на по-късна легенда.
В Деян. 21:1 островът е споменат като спирка от морския маршрут на ап. Павел, когато той се връща към Йерусалим след третото си мисионерско пътуване: „…отплавахме право към Кос, на другия ден – към Родос, а оттам – към Патара“. Този кратък, но точен географски детайл показва реалните морски пътища и практичния характер на апостолските пътувания в Егейско–Малоазийския регион.
От 44 г. сл. Хр. Родос е част от римската провинция Азия. Островът поддържа активни търговски връзки и пристанища, което обяснява честото му включване в апостолските маршрути по море.