Ремфан (гр. Ῥεμφάν) е име, споменато в Деян. 7:43, което кореспондира с Хиюн (евр. כִּיּוּן) от Ам. 5:26. И двата термина обозначават идол/божество, свързано с астрално (планетарно) поклонение, практикувано от част от израилтяните още по време на скитането в пустинята.
Хиюн се приема за семитско (еврейско) название. Ремфан най-вероятно е египетски или елинистичен еквивалент, използван в Септуагинта и оттам в новозаветния текст (Деян. 7:43). Това обяснява защо се срещат две различни по звучене имена за един и същ култ.
Преобладаващото тълкуване е, че става дума за планетарно божество, вероятно Сатурн, отъждествяван в древния Изток и Средиземноморието с тежък, „строг“ култ и често свързван с Молох. Такъв тип поклонение е чуждо на Моисеевия закон и свидетелства за външни (чуждоземни) влияния, особено от долен Египет.
Библейските свидетелства подсказват, че изображението е било малко и преносимо; носено е в сандък или в „скиния/палатка“ (Ам. 5:26; Деян. 7:43), подобно на други домашни или пътни идоли, които се пренасят „като багаж“ (срв. Ис. 46:6–7; Деян. 19:24).
В Деян. 7 св. Стефан използва този пример, за да покаже, че неверността към Бога не е инцидентна, а повтарящ се модел в историята, водещ до съд и разпръсване.