Разводно писмо (евр.: סֵפֶר כְּרִיתוּת, сефер керитут – „книга на разтрогване“; гр.: βιβλίον ἀποστασίου – „разводно писмо“) е писмен документ, с който мъжът в древния Израил официално прекратявал брака си с жена си. В библейската традиция то служело като юридическо удостоверение за развод, което давало възможност на жената да се омъжи повторно.
Законът за разводното писмо се съдържа във Втор. 24:1–4. Там се казва, че ако мъжът намери „нещо непристойно“ у жена си, може да ѝ даде разводно писмо, да го връчи в ръцете ѝ и да я отпрати от дома си. След това тя имала право да стане жена на друг мъж. Тази разпоредба не насърчава развода, а регулира съществуваща практика, като защитава жената, защото писменият документ удостоверявал, че тя вече не е обвързана с първия си съпруг.
В Новия Завет Господ Иисус Христос се позовава на този закон, когато фарисеите Го питат за развода: „Защо тогава Моисей заповяда да ѝ се даде разводно писмо и да се отпрати?“ (Мат. 19:7). Христос обяснява, че тази заповед е била дадена „поради жестокосърдието“ на хората, но че първоначалният Божи замисъл за брака е неговата неразривност (Мат. 19:8–9). Учението на Христос издига брака до свещен съюз, основан на Божията воля: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). Затова в християнското разбиране разводът се разглежда като отклонение от първоначалния Божи план, макар в някои случаи да се допуска поради човешката слабост.
В по-късната юдейска традиция разводното писмо било известно като гет (גט). То се съставяло по определена правна форма и удостоверявало, че бракът е окончателно прекратен.