Рама е библейско географско име, което произлиза от древноеврейската дума רָמָה (rāmāh) и означава „височина“, „възвишение“. В Стария Завет това название носят няколко селища, обикновено разположени върху хълмове или високи места.
Една от най-важните Рами се отъждествява със съвременното ер-Рам, селище на около 8 км северно от Йерусалим. Недалеч от тази област живеела пророчицата Девора, която „седяла под Деворината палма“ и съдела Израил (Съд. 4:5). Рама се споменава и като място по пътя към Гива във времето на съдиите (Съд. 19:13).
По-късно тази Рама става важен граничен град между Северното царство Израил и Юдея. Израилският цар Вааса я превзема и укрепява, за да контролира движението към Юдея (3 Цар. 15:17; 2 Пар. 16:1). Юдейският цар Аса обаче използва помощта на сирийския цар Венадад и успява да принуди Вааса да се оттегли; след това материалите от укрепленията на Рама са използвани за строежа на Гева и Масфа (3 Цар. 15:22; 2 Пар. 16:5–6). Пророк Исаия споменава Рама при описанието на настъплението на асирийското войско към Йерусалим (Ис. 10:29).
Особено значение Рама получава в пророчеството на Йеремия: „Глас се чува в Рама, плач и горко ридание: Рахил плаче за децата си“ (Йер. 31:15). В старозаветния контекст това е образ на скръбта за изгнанието и загубата на народа. По-късно, след падането на Йерусалим, пророк Йеремия е освободен именно в Рама от началника на телохранителите Навузардан (Йер. 40:1). След завръщането от Вавилонския плен градът отново е заселен (Езд. 2:26; Неем. 11:33).
В Новия Завет Рама е важна заради начина, по който евангелист Матей използва пророчеството на Йеремия. Когато разказва за избиването на младенците във Витлеем след раждането на Христос, Матей цитира думите за Рахил, която плаче за децата си (Мат. 2:18; срв. Йер. 31:15). Така Рама вече не е само географско място, а символ на майчината скръб, насилието над невинните и изпълнението на пророческото слово.
Втората важна Рама се намирала приблизително на 19 км северозападно от първата. Тя вероятно е родината на пророк Самуил и е известна още като Рамафаим-Цофим (1 Цар. 1:1; 1:19; 7:17). Възможно е тази Рама да е свързана с новозаветната Ариматея, родното място на Йосиф Ариматейски, който след Разпятието поискал тялото на Иисус и го положил в своя нов гроб (Мат. 27:57–60; Марк 15:43–46; Лука 23:50–53; Йоан 19:38–42). Това отъждествяване обаче не е напълно сигурно и трябва да се представя предпазливо.