Рака (гр. ῥακά / rhaká, rhachá) е обидно обръщение. Думата произлиза от арам. reqā’ (רֵיקָא), от корена req – „празен“, „изпразнен“, „без съдържание“. Буквално означава „празен човек“, но в живата реч на юдеите от I век се употребява като презрително и унизително название, приблизително: „празноглавец“, „безмозъчен“, „нищо не струващ човек“.
В ръкописната традиция на Новия завет думата се среща в различни форми: ῥακά (rhaká) – при Уесткот–Хорт (Codices Sinaiticus corr., Vaticanus); ῥαχά (rhachá) – при Тишендорф (Sinaiticus orig., Codex Bezae). Това потвърждава арамейската ѝ устна природа, пренесена в гръцкия текст без превод.
В Библията думата се среща само веднъж – в Мат. 5:22, но според Йоан Лайтфут тя е широко засвидетелствана в юдейската литература (Talmud, мидраши), където служи като ежедневна дума на презрение.
Св. Йоан Златоуст, който познавал сирийския (западноарамейски) език в района на Антиохия, отбелязва, че „рака“ може да бъде еквивалент на презрителното „ти“, използвано вместо името на човека, т.е. езиково обезличаване. Блаж. Йероним я превежда: inanis aut vacuus absque cerebro („празен, кух, без мозък“).
В Мат. 5:22 Христос използва две различни обиди, които не са тъждествени: „Рака“ е насочена срещу интелектуалната стойност на човека, в смисъл на „ти си празен, нищо не разбираш“; Втората дума е „безумец“ (гр. μωρέ), насочена срещу нравствения и религиозния образ, в смисъл “ти си морално развратен, безбожник“.
Съвременната екзегеза обръща внимание, че грехът не е в думата сама по себе си, а в състоянието на сърцето. Затова Христос Сам може да каже: „несмислени (ἀνόητοι) ученици“ (Лука 24:25), а ап. Яков: „о, суетни човече“ (Як. 2:20), без това да противоречи на Мат. 5:22, защото там няма презрение към човека, а изобличение с любов.