Псалтир (евр. סֵפֶר תְּהִלִּים (Сефер Техилим) – Книга на хваленията; гр. Ψαλτήριον, „струнен инструмент“; от ψάλλω, „пея“). Псалтир означава „Книга на хваленията“, или книга на славословията, поради постоянното ѝ употребяване в богослужението за слава Божия. Названието произлиза от музикалния инструмент псалтирион, тъй като при древните евреи псалмите се пеели и изпълнявали с музикален съпровод.
Псалтирът е учителна старозаветна книга, съдържаща 150 псалма. В гръцката традиция на Септуагинта, а оттам и в славянския превод, е добавен още 151-ви псалом, който е неканоничен.
Номерацията на псалмите не съвпада напълно между: Гръцкия превод на Седемдесетте и славянската традиция, от една страна, и еврейския текст и повечето съвременни западни преводи, от друга. Причината е в сливане и разделяне на някои псалми (напр. Пс. 9–10; 114–115; 116; 147), което води до систематични разлики в броенето от Пс. 10 до Пс. 147.
Макар Псалтирът традиционно да се свързва с пророк Давид, не всички псалми са негови. От надписите се вижда, че не по-малко от 78 псалма са Давидови; Пс. 89 се приписва на Моисей; Пс. 71 и 126 – на Соломон; редица псалми – на левитите, синове Корееви, на пророк Асаф, Идифум, Еман и Ефам.
Псалмите не са създадени наведнъж, а са събирани постепенно в отделни сборници за богослужебна и частна употреба. Древното юдейско деление на Псалтира на пет книги (1–41; 42–89; 90–106; 107–150) напомня Петокнижието. Окончателното му оформяне често се свързва с времето на Ездра и Неемия.
Повечето псалми имат надписания, но те не винаги съвпадат между еврейския текст и Септуагинта; не притежават абсолютна историческа сигурност и понякога отразяват по-късно богослужебно предание. Въпреки това те имат ценност за тълкуването, без да определят строго авторството.
Боговдъхновеният и каноничен авторитет на Псалтира е признат както в юдаизма, така и в Църквата. В Новия Завет има над 50 цитата от Псалтира – повече, отколкото от която и да е друга старозаветна книга (с изключение на пророк Исаия).
Псалтирът съдържа множество пророчества за Месията, особено в т.нар. месиански псалми: 2, 8, 15, 21, 39, 44, 68, 71, 109. Напр. Пс. 21 описва кръстните страдания с такава сила и конкретност, че Църквата го чете като написан „под самия Кръст“.
Псалтирът е основна молитвена книга на Църквата: прочита се всяка седмица изцяло, а през Великия пост – два пъти седмично. От IV век в Православната църква той е разделен на 20 катизми, съобразени с богослужебния ред.
Апостол апостол Павел призовава вярващите към псалмопение (Еф. 5:19; Кол. 3:16). Св. Атанасий Велики пише, че в Псалтира „е обхванат целият човешки живот и всички движения на душата“. Св. Григорий Нисийски го нарича „спътник на човека във всички възрасти и състояния“.