Понт (гр. Πόντος) е област и по-късно провинция в Мала Азия, разположена: на север – по бреговете на Черно море (греч. Πόντος Εὔξεινος – Понт Евксински), на юг – до Кападокия, на изток – до Армения и Колхида, на запад – до Галатия и Пафлагония. В общи линии Понт съответства на днешната североизточна част на Турция, с център около района на Трапезунд.
Първоначално Понт е самостоятелно царство, управлявано от местни династии. Най-известният понтийски владетел е Митридат VI Евпатор († 65 г. пр. Хр.), противник на Рим. След разгрома му от Помпей Велики през 65 г. пр. Хр. Понт попада под римска власт. По-късно северните крайбрежни земи на Мала Азия са обединени в римската провинция Витиния и Понт.
Сред юдеите и прозелитите, дошли в Йерусалим за празника Петдесетница, са споменати и понтийци (Деян. 2). Това свидетелства за ранното присъствие на юдейска диаспора от Понт в столицата и за първи контакт на жителите на региона с апостолското благовестие.
Апостол Петър адресира Първото си послание до „пришълците, пръснати в Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния“ (1 Петр. 1:1). Това показва, че в Понт още през апостолската епоха съществуват християнски общини, които се нуждаят от пастирско наставление и утвърждение във вярата.
Един от най-близките съработници на апостол Павел, Акила, е „родом понтиец“ (Деян. 18:2). Чрез него Понт е свързан непосредствено с мисионерската дейност на Павел и с оформянето на раннохристиянските общини в Мала Азия и Гърция.
Понт остава значим християнски регион и в следващите векове. През 14 септември 407 г. недалеч от Комана Понтийска умира в изгнание св. Йоан Златоуст, един от най-великите отци и учители на Църквата.