Пилат (лат. Pontius Pilatus, Понтий Пилат) е петият римски управител (прокуратор) на Юдея и Самария. Назначен е през 26 г. сл. Хр. и управлява до 36 г. Неговата постоянна резиденция е в Кесария Приморска, административният център на римската власт в Палестина. По време на големите юдейски празници, особено Пасха, той идва в Йерусалим, където събира данъци и извършва съдебни процеси в т.нар. претория (Йоан 18:28).
Управлението на Пилат е тежко за юдеите. Античните историци Йосиф Флавий и Филон Александрийски свидетелстват за хищничество и корупция, насилие и убийства без съд, жестокост и презрение към религиозните чувства на народа. Евангелист Лука споменава и убиването на галилеяни по негова заповед (Лука 13:1).
След жалба за кървавото потушаване на безредици Пилат е повикан в Рим и свален от длъжност (36 г.). По сведения на Евсевий Кесарийски той е изпратен в заточение във Виена (Галия), където се самоубива, измъчван от угризения на съвестта. По други, по-късни предания, е осъден на смърт при Нерон или дори, според апокрифни разкази, е помилван и приел християнството. Исторически сигурното обаче остава отстраняването му от власт.
Името на Пилат е неразривно свързано с процеса срещу Иисус Христос. Очевидната невиновност на Христос дълго възпира Пилат: той три пъти заявява, че не намира вина (Лука 23); изпраща Иисус при Ирод Антипа, който също не Го осъжда; повлиян е и от предупреждението на жена си (Мат. 27:19).
Въпреки това първосвещениците и тълпата настояват за произнасянето на присъда, стигайки до страшния вик: „Кръвта Му върху нас и върху децата ни!“ (Мат. 27:25). От страх да не изгуби длъжността си (Йоан 19:12), Пилат: нарежда Иисус да бъде бичуван; умива ръцете си, заявявайки формално своята невинност (Мат. 27:24); предава Христос на разпятие.
В същото време той заповядва над Кръста да бъде поставен надписът: „Иисус Назорей, Цар Юдейски“ и отказва да го промени (Йоан 19:19–22).
След смъртта на Христос Пилат разрешава на Йосиф Ариматейски да свали тялото от Кръста и да го положи в гроб; по искане на юдеите поставя стража при гроба (Мат. 27:57–66).