Петдесетница (гр. Πεντηκοστή – „петдесети [ден]“) е древен библейски празник с дълбоко старозаветно и новозаветно съдържание. В Стария Завет тя е известна като празник на седмиците (Изх. 34:22), тъй като се празнува след изтичането на седем седмици от 15-ия ден на месец нисан, тоест на петдесетия ден след Пасха (Лев. 23:15–16; Втор. 16:9–10). Нарича се още празник на жетвата и ден на начатъцике, защото съвпада с жътвата на пшеницата и в този ден се принасят първите плодове от новата реколта (Изх. 34:22; Чис. 28:26). В юдейската традиция празникът е известен и като Ацерет („тържествено въздържание, задържане“), понеже до този момент е било забранено да се вкусват плодовете на новия урожай (Иосиф Флавий, Древности, III, 10, 6).
В деня на Петдесетница се четат откъси от Моисеевия закон и други свещени книги, а в храма се принасят специални жертви: два квасни хляба от пшенично брашно от новата реколта, които се потрисат (евр. תְּנוּפָה (тeнуфа) – „потрисане, раздвижване като приношение“, гр. προσφορά κινήσεως) пред скинията и след това постъпват в полза на свещениците, както и извънредни жертви на всесъжение, жертва за грях и мирна жертва (Лев. 23:15–21). Празникът трае един ден и е ден на покой. Израилтяните украсяват домовете си и синагогите с дървесни клони, трева и цветя – обичай, който напомня, че Законът е бил даден на Синай под открито небе, сред зелена и жива природа. Основният смисъл на празника в старозаветния контекст е възпоменанието за даряването на Закона на Синай, чрез което Израил се утвърждава като Божи народ.
В Новия Завет Петдесетница получава ново значение. В този ден Църквата възпоменава слизането на Светия Дух над апостолите (Деян. 2),с което се полага началото на Църквата и се изпълнява Христовото обещание за изпращането на Утешителя. Законът, написан на каменни плочи, се заменя със Закона на Духа, изписан в човешките сърца.
В богослужебната традиция на Църквата този ден е свързан с особени коленопреклонни молитви, с които вярващите измолват дара на Светия Дух, прошка на греховете и упокоение на починалите. От древност християните украсяват храмовете и домовете си със зелени клони и цветя като знак за обновлението, живота и благодатта, които Светият Дух дарява на света.