Петър апостол (Πέτρος) е син на Иона и брат на апостол Андрей, родом от Витсаида. Семейството му живее в Капернаум; по занятие Петър е рибар (Лука 5:3). Първоначално се е наричал Симон. Името Кифа (арам. כֵּיפָא – Кֵифа, гр. πέτρα – “скала”, “канара”) му е дадено от Иисус Христос при призоваването му (Йоан 1:42) и утвърдено при изповедта на вярата му. Името му не е просто описание на характер, а пророческо наименование: „Ти си Петър (Πέτρος), и на тая скала (πέτρα) ще съградя Църквата Си“ (Мат. 16:18).
Апостол Петър е сред най-близките ученици на Иисус Христос. Евангелията описват следните събития, на които той присъства или взема участие: изцелението на тъщата му от силна треска (Мат. 8:14) ; Чудният улов, когато рибарските мрежи се късат от изобилие (Лука 5:4–9); Ходенето на Иисус по водата и опитът на Петър да Му подражава (Мат. 14:29). Той произнася първото ясно изповядване: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16); Свидетел е на възкресението на дъщерята на Иаир, на Преображението, и на Гетсиманската молитва. На Тайната вечеря по благоговение първоначално отказва умиването на нозете, а после моли да бъдат умивани и ръцете и главата му (Йоан 13:8–9). При ареста защитава Спасителя и отсича ухото на Малх (Йоан 18:10). В нощта на страданията се отрича от Спасителя, като след това принася горчиво покаяние (Мат. 26:75). Възстановен е в своето достойнство след Възкресението, когато Христос три пъти му задава въпроса „Обичаш ли Ме?“ и Му възлага „Паси Моите овце“ (Йоан 21). В деня на Петдесетница проповедта на Петър довежда до хиляди новоповярвали в Христос.
По предание, при гоненията християните го молят да се спаси, но видение го връща в Рим. При Нерон (54–68) е осъден и разпънат с главата надолу, от смирение да не умре като Учителя. Според преданието и съпругата му го съпътства в мисиите (1 Кор. 9:5) и също загива мъченически.
Паметта му се чества в Църквата на 29 юни – свв. първовърховни апостоли Петър и Павел; 30 юни – Събор на Дванадесетте апостоли; 16 януари – Поклонение на честните вериги на ап. Петър.
Апостол Петър е автор на две послания, влезли в канона на Новия Завет. Първо съборно послание (5 гл.), написано ок. 55 г. от „Вавилон“ (символично Рим); Второ съборно послание (3 гл.), което има характер на завещание преди мъченичеството: съдържа призив към твърдост във вярата, бдителност срещу лъжеучители и надежда в Господното пришествие (2 Петр. 3:9–10).