Патара е древен крайморски град в Мала Азия, разположен в областта Ликия. В Античността той е бил прочут със своя езически храм и прорицалище, а поради удобното си крайбрежно положение е служил като главно пристанище на вътрешния ликийски град Ксант. Благодарение на това Патара се превръща във важен търговски и морски възел в Източното Средиземноморие.
През елинистическата епоха градът преживява разцвет. Египетският цар Птолемей II Филаделф (285–247 г. пр. Хр.), който го украсява с нови обществени постройки, го преименува на Арсиноя – в чест на своята съпруга Арсиноя II. Въпреки това старото име Патара продължава да се използва и остава трайно в историческата и църковната традиция.
Градът е споменат и в Новия Завет. След края на своето трето мисионерско пътешествие апостол Павел пристига в Патара, където намира кораб, отплаващ за Финикия, и се качва на него (Деян. 21:1–2). Това свидетелство показва значението на Патара като важно транзитно пристанище по морските пътища между Мала Азия и Източното Средиземноморие.
Християнската Църква в Патара съществува от най-древни времена и играе видна роля в църковния живот на Ликия. Историческите извори свидетелстват за активно участие на патарски епископи във вселенските събори.