Пасха старозаветна (евр. פֶּסַח, Песах – „преминаване, преминаване покрай; пощада, избавление“) е най-важният празник в религиозния живот на древния Израил. Тя се празнува в средата на първия месец от религиозната година – Авив, наричан по-късно Нисан (приблизително от средата на март до първата половина на април), и е тясно свързана с празника на безквасните хлябове (Изх. 12:1–20; Лев. 23:4–8).
Празникът е установен от Бога непосредствено преди Изхода на израилтяните от Египет. След поредица от наказания, с които Господ поразява Египет, фараонът въпреки дадените обещания не освобождава Божия народ. Тогава Бог възвестява последното и най-страшно наказание – смъртта на всички египетски първородни, от първородния на фараона до първородния на робинята, както и първородните от добитъка (Изх. 11:4–6; Изх. 12:12).
По Божие повеление, предадено чрез Моисей и Аарон, този месец става начало на месеците за Израил. В десетия ден всяко семейство трябва да вземе едногодишно агне без недостатък, мъжко, от овцете или козите. Агнето се заколва, а с кръвта му се помазват двата странични стълба и горният праг на вратите на домовете, в които ще бъде изядено (Изх. 12:3–7). Месото трябва да се изпече на огън и да се яде с безквасни хлябове и горчиви треви, без да остава нищо до сутринта; костите на агнето не бива да се чупят, а остатъкът се изгаря. Храненето става в пълна готовност за път: с препасани чресла, с обути нозе и с тояги в ръце – „с бързина“, защото това е Пасха Господня (Изх. 12:11).
Смисълът на този обред е дълбоко спасителен: в нощта на наказанието Господ „преминава покрай“ домовете на израилтяните, белязани с кръвта на агнето, и ги пощадява, докато поразява Египет. Затова Пасхата е установена като вечен спомен и закон за поколенията (Изх. 12:14, Изх. 24–27). От този ден в продължение на седем дни се ядат безквасни хлябове и всяка квасна храна се премахва от домовете (Изх. 12:15–20). Когато децата питат за значението на този обред, родителите трябва да им отговарят, че това е пасхалната жертва Господу, Който избавил домовете на Израил и спасил народа Си.
Значението на Пасхата е било толкова голямо, че дори езичниците са го уважавали. По време на римското владичество се установява обичаят по случай празника да бъде освобождаван един затворник, избран от народа – обичай, отразен и в евангелския разказ за процеса над Христос (Мат. 27:15).
Иисус Христос извършва старозаветната Пасха за последен път непосредствено преди Своите страдания. Именно в пасхалната вечеря Той учредява новозаветното тайнство на Светата Евхаристия, като взема хляба и чашата и ги подава на учениците Си със словата: „Това е Моето Тяло… Това е Моята Кръв на Новия Завет“. Така старата Пасха, спомен за избавлението от египетското робство, получава своето изпълнение и преображение в новата Пасха – избавлението на човечеството от греха и смъртта чрез жертвата на Самия Христос.