Пасха новозаветна (гръцкото Πάσχα идва от арам. Pasḥā). Новозаветната, или християнската Пасха е най-великият, най-радостният и едновременно с това най-древният празник на Църквата – празникът на Възкресението на Господ Иисус Христос. В кръстната смърт и Възкресението на Христа от мъртвите се съдържат основанието, смисълът и тайната на цялото християнство. Именно с вестта за Разпнатия и Възкръснал Господ започва апостолската проповед и върху това събитие апостолите изграждат цялото благовестие (Деян. 2:22–24; Деян. 3:12–26; Деян. 4:10–12). Около смъртта и Възкресението Христови апостол Павел съсредоточава всички основни догмати на вярата и най-висшите надежди на християните – възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век (1 Кор. 15).
Празнуването на Христовата Пасха е утвърдено още от апостолско време. Сам апостол Павел призовава вярващите да празнуват, като пише: „Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас. Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове на чистотата и истината“ (1 Кор. 5:7–8).
Още от най-ранните времена на християнството, както свидетелстват Апостолските правила и постановления, Църквата е празнувала особено седмицата на страданията и седмицата на Възкресението Господне. Постепенно се установява и редът за определяне на датата на Пасха – тя да се празнува след пролетното равноденствие и винаги след юдейската Пасха. Споровете около времето на празнуването са окончателно прекратени от Първия вселенски събор в Никея (325 г.), който постановява Пасха да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Много от обичаите, свързани с Пасха, имат древен църковен произход. Пасхалното взаимно целуване – т.нар. христосване, произлиза от древното „лобзание на мира“, знак на братска любов и единство в Христа (Рим. 16:16), чрез което вярващите се уподобяват на учениците, които споделяли радостната вест за Възкресението. Обичаят да се подаряват червени яйца се свързва с древно църковно предание за св. Мария Магдалина, която след Възнесението Христово проповядвала в Рим и, застанала пред император Тиверий, му поднесла яйце с думите: „Христос воскресе“. Яйцето е символ на живота, а червеният цвят – на Христовата кръв, чрез която е даруван вечният живот.
Празнуването на Пасха в Православната църква се отличава с изключителна тържественост. През цялата Пасхална седмица богослужението се извършва при отворени Царски двери като знак за отвореното небе и разрушените двери на ада; свещенослужителите носят светли облачения; четенето на Псалтира се прекратява и се чува предимно радостно песнопение, възпяващо победата на Възкръсналия Христос над смъртта и ада и нашето избавление от греха, проклятието и тлението. През всички седем дни е разрешен непрестанният празничен камбанен звън, като видим и чуваем знак за всеобщата пасхална радост на Църквата.