Партия е древна област в Иранския свят, чиито жители, партяните, се споменават изрично в Новия Завет при описанието на слизането на Светия Дух: „…партяни, мидяни и еламити…“ (Деян. 2:9)
В Деян. 2 партяните са споменати сред народите, които чуват апостолите да говорят „на своите езици“. Под това название се разбират преди всичко: юдеи от диаспората, живеещи в Партия; както и прозелити (езичници, приели юдейската вяра), произхождащи от партянската среда.
Това свидетелство подчертава вселенския характер на Църквата още в деня на Петдесетница – благовестието е отправено не само към жителите на Палестина, а и към далечните източни земи на тогавашния свят.
Съществува и ранноцърковно предположение, че влъхвите, дошли да се поклонят на Богомладенеца (Мат. 2:1–12), може да са били именно от Партия – хипотеза, която подчертава връзката на региона с очакванията за Месията, макар тя да не е пряко потвърдена от библейския текст.
Партия се намирала южно от Каспийско море. В тесен смисъл била сравнително малка област, но в периода на своя разцвет Партянското царство се простирало от Средна Азия до Ефрат и Персийския залив. Партяните били воинствен народ, прочут като отлични конници и стрелци с лък.
След векове под властта на асирийци, мидяни, перси и елинистически владетели, партяните основават самостоятелно царство през III в. пр. Хр. под династията на Аршакидите, превърнало се в една от големите сили на античния свят и дългогодишен съперник на Рим.