Пармен (Παρμενᾶς) е прозелит и един от седемте мъже, избрани от апостолите за служение в първата Йерусалимска църква (Деян. 6:5). Тези седем, често наричани първите дякони, били поставени, за да се грижат за ежедневното раздаване на храна и помощ на нуждаещите се, така че апостолите да се посветят „на молитвата и служението на словото“.
В книгата Деяния на апостолите Пармен е споменат редом със Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон и Николай.
Според римско предание, Пармен приема мъченическа смърт при император Траян (98–117 г.) във Филипи, Македония. Източното предание обаче разказва, че той „вярно и боголюбезно служил на светиите“ и починал мирно в Йерусалим, пред очите на апостолите, поради болест. В някои древни списъци (напр. при Иполит) Пармен е назован и като епископ на град Сол на остров Кипър.
Паметта му се чества на 4 януари и 28 юли