Паралипоменон (гр. Παραλειπομένων βιβλία, евр. דִּבְרֵי הַיָּמִים – Диврей ха-ямим). Името на тези две библейски книги произлиза от гръцкия глагол παραλείπω – „пропускам“, защото съдържат допълнение към по-ранните исторически книги на Стария Завет (Царства), като излагат онова, което е било „пропуснато“ или разгледано по-кратко.
Съставителят безспорно е живял след Вавилонския плен, тъй като споменава указа за възстановяване на храма (2 Пар. 36:22–23) и проследява потомството на Зоровавел (1 Пар. 3:19–24). Според юдейското предание, което приема и християнската традиция, автор е Ездра – книжникът и духовният водач на народа след завръщането от плена. Това е напълно вероятно, тъй като той е живял около 80 години след първото завръщане, познавал е по-ранните писания и е имал авторитет да допълни канона.
Първа книга Паралипоменон започва с обширни родословия (гл. 1–9), съдържащи и исторически, географски и топографски бележки, след което описва смъртта на Саул и царуването на Давид (гл. 10–29), с особен акцент върху богослужението и храма.
Втора книга Паралипоменон обхваща царуването на Соломон (гл. 1–9) и историята на Юдейските царе до самото завръщане на народа от плена.
Към края на 2 Пар. 36 в гръцката традиция (Септуагинта) е запазена неканонична добавка – Молитвата на Манасия. Тя представлява дълбоко покайно молитвено произведение, в което се възпява Божието всемогъщество и милост към каещите се, с искрено изповядване на греховете и надежда за прошка.
Тази молитва не се среща в еврейския текст, но е запазена в превода на Седемдесетте (Александрийския кодекс), както и в латински, сирийски, етиопски и арабски преводи. В Православната църква тя е приета за богослужебна употреба и се чете през Великия пост (на Великото повечерие), както и се споменава в молитвите преди изповед.