Памфилия (гр. Παμφυλία) е древна област в Мала Азия, разположена на север от Средиземно море, между Киликия, Ликия и Писидия. Районът бил силно планински и горист, но същевременно с важни крайбрежни градове и пристанища, които го свързвали с целия източносредиземноморски свят.
Памфилия се споменава в Деяния на апостолите във връзка с два ключови новозаветни момента:
При описанието на Деня на Петдесетница: Сред множеството народи, събрани в Йерусалим при Слизането на Светия Дух, се споменават и памфилийци, които чуват апостолската проповед „за великите Божии дела“ на своя роден език (Деян. 2:10). Това подчертава вселенския характер на Църквата още от самото ѝ начало.
При описанието на мисионерската дейност на ап. Павел: По време на първото си благовестническо пътешествие апостол Павел, заедно с Варнава, пристига в Перге, един от главните градове на Памфилия (Деян. 13:13), откъдето продължава към Антиохия Писидийска. Така Памфилия се превръща в първа врата за апостолското благовестие към вътрешността на Мала Азия.
В първите векове на християнството Памфилия била гъсто населена и църковно добре организирана, за което свидетелстват развалините на множество градове и храмове. Днес територията ѝ се намира в пределите на Република Турция, в района на Анталия.