Палестина (евр. פְּלֶשֶׁת (Пелéшет) – „земя на филистимците“, гр. Παλαιστίνη) е историческото название на земята, в която се развиват основните събития на Новия Завет: земният живот, проповедта, страданията, смъртта и Възкресението на Иисус Христос, както и началото на апостолската Църква.
Името Палестина се среща още у Херодот (V в. пр. Хр.) като обозначение на южната част на Сирия. В библейския контекст обаче тази земя е позната с множество наименования, които изразяват нейното богословско значение: Земя Ханаанска, земя Израилева, земя Иудейска, Света земя, земя Господня, обетована земя, земя на Емануил. Всички тези названия подчертават, че тя е избрано пространство на Божието домостроителство, кулминирало във Въплъщението на Сина Божи.
Първоначално названието Палестина се отнасяло само за крайбрежната земя на филистимците (евр. пелешет), но в по-късната гръко-римска употреба то обхванало цялата земя на евреите.
По времето на Иисус Христос Палестина била сравнително малка по територия, но централна по значение – разположена между Африка, Азия и Европа, на кръстопътя на древния свят.
В новозаветната епоха страната се деляла на четири основни области: 1) Галилея – мястото на по-голямата част от Христовото обществено служение: проповедта, чудесата, призоваването на учениците; 2) Самария – земя на напрежение между юдеи и самаряни, където Христос разкрива всеобщия характер на спасението за хората от всички народи (Йоан 4); 3) Юдея – религиозният център с Йерусалим, Храма, Синедриона и мястото на страданията и Възкресението; 4) Перея – областта отвъд Йордан, също засвидетелствана в евангелските пътувания на Иисус.
В Палестина се намират Галилейското езеро, Йордан, Юдейската пустиня, Елеонската планина… Климатът на Палестина – с дъждовна зима и сухо, горещо лято, обяснява множеството земеделски притчи в Евангелията: за сеяча, лозата, смоковницата, житото и плевелите. Реалният бит на страната става език на Божието откровение.
По времето на Христос Палестина се намирала под римска власт, с местни управители (Ирод Велики, Ирод Антипа) и римски прокуратори (Понтий Пилат). Това политическо напрежение формира фона на месианските очаквания на евреите.