Пафос (гр. Πάφος) е древен град на югозападния бряг на остров Кипър, споменат в Деян. 13:6, 13 във връзка с първото мисионерско пътешествие на апостол Павел и Варнава. Първоначално Пафос служи като пристанище на Стария Пафос, където се е намирал прочутият в целия античен свят храм на т.нар. „божествена Пафия“, тоест богинята Афродита (Венера). Култът към нея е бил съпроводен от разпуснати езически обреди, което прави града важен религиозен център на античния езически свят. При римското управление Пафод става резиденция на проконсула и административен център на остров Кипър.
Именно в Пафос се разиграва едно от най-значимите събития в ранната апостолска история: обръщането в християнството на проконсула Сергий Павел. Той е описан като „разумен човек“, който пожелава да чуе словото Божие, но е възпрепятстван от магьосника Варисус (Елима). Апостол Павел, изпълнен със Светия Дух, изобличава лъжепророка и го поразява с временна слепота, след което проконсулът, поразен от силата на Божието действие и от учението Господне, повярва (Деян. 13:7–12).
Основаната в Пафос християнска църква продължава да съществува и да процъфтява дълго време, за което свидетелстват многобройните археологически останки – раннохристиянски храмове, базилики и други църковни постройки. Те показват, че градът, който някога е бил център на култа към Афродита, постепенно се превръща в едно от значимите огнища на християнската вяра в Източното Средиземноморие.