Овид (евр. עוֹבֵד – ‘Овед, означава „служещ“, „служител“ – в библейския контекст: служещ на Бога. Произлиза от еврейския глагол ‘авад – „служа, работя“). В Свещеното Писание това име носят две лица.
1. Овид – син на Вооз и Рут, моавитянката (Рут 4:17, 21–22).
Рут е езичница по произход, но чрез вярата си в Бога на Израил става част от Божия народ. От нейния брак с Вооз се ражда Овид. Овид става баща на Иесей, дядо на Давид.
По този начин той заема важно място в месианската линия. В Новия Завет името му се среща в родословията на Господ Иисус Христос: в Мат. 1:5, Лука 3:32.
2. Овид – потомък на Иудиното племе (1Пар. 2:37–38). Той е син на Ефлал, потомък на Шошан – един от главите на поколението Иудино.