Отец (евр. אָב – ав; гр. πατήρ) в библейския език обозначава както биологичното бащинство, така и духовното начало, авторитета или произхода.
1. Баща в естествения смисъл. В най-прекия смисъл отец е родителят, който заедно с майката дава живот на децата и се грижи за тях. Четвъртата Божия заповед гласи: „Почитай баща си и майка си“ (Изх. 20:12). В Стария Завет почитането на родителите се счита за основа на семейния и обществения ред.
2. Родоначалник на народ или род. В Свещ. Писание думата често се употребява за прародители или основатели на народи. Така например: Авраам се нарича „отец на мнозина народи“ (Бит. 17:5). Патриарсите Авраам, Исаак и Иаков се наричат „отци“ на Израил. В този смисъл думата обозначава предците или родоначалниците на даден народ.
3. Учител или духовен наставник. В библейската традиция отец може да означава и човек, който има духовна власт или наставническа роля. Например пророк Елисей нарича пророк Илия „отец мой“ (4 Цар. 2:12), изразявайки духовната връзка между учител и ученик.
В Новия Завет апостол Павел пише на коринтяните: „Аз ви родих в Христа Иисуса чрез благовестието“ (1 Кор. 4:15). Така той се явява техен духовен отец.
4. Бог като Отец. Богословското и най-дълбоко значение на думата се открива в Новия Завет, където Бог е наречен Отец. Сам Господ Иисус Христос учи учениците Си да се молят: „Отче наш, Който си на небесата“ (Мат. 6:9). Бог се нарича Отец, защото е Създател на всичко съществуващо, проявява любов и грижа към хората, приема вярващите като Свои чеда.
В богословието на Църквата Бог Отец е първото Лице на Светата Троица, от Когото предвечно се ражда Синът и от Когото изхожда Светият Дух.
5. Духовно осиновяване. Чрез вярата в Христос хората стават чеда Божии: „Вие не приехте дух на робство… но приехте Дух на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!“ (Рим. 8:15). Така християните влизат в ново духовно отношение към Бога като към свой небесен Отец.