Остен – остър метален връх или заострена пръчка, използвана в древността от пастири и земеделци, за да подкарват волове и други впрегатни животни. В библейския език думата се използва както в буквален, така и в преносен духовен смисъл.
В Стария Завет, в Съд. 3:31 се споменава за остен като земеделско оръдие: „След него беше Самегар, син на Анат, който порази шестстотин филистимци с волски остен и също избави Израиля.“ Тук остенът е проста заострена тояга, с която се управляват животни при оран.
В Новия Завет думата се среща и в преносен смисъл. При обръщането на апостол Павел Господ му казва: „Трудно ти е да риташ против остен“ (Деян. 26:14).
Изразът означава, че е безполезно човек да се противи на Божията воля, както животното се наранява, ако рита срещу острия остен, който го подтиква напред. Подобен образ се използва и в Екл. 12:11, където се казва: „Думите на мъдрите са като остени.“ Тук остените символизират силата на мъдростта, която подтиква човека към правилен живот и го пробужда от духовна леност.