Осия (евр. הוֹשֵׁעַ – Hōšēaʿ, „избавление“, „спасение“, т.е. Божие спасение). В Библията името Осия се среща при три лица, но централно значение има пророк Осия.
Пророк Осия (Ос. 1:1–2; Рим. 9:25), син на Беерий, е първият по ред от дванадесетте малки пророци. Служението му обхваща дълъг и драматичен период (ок. 790–725 г. пр. Хр.) при юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия, и при израилския цар Йеровоам II и неговите приемници.
Книгата на Осия (14 глави) се дели на две тясно свързани части: Символична (гл. 1–3), която съдържа сведения за личния живот на пророка, и Пророческа (гл. 4–14). Единството на книгата се потвърждава както от съдържанието, така и от повторението на образи и мотиви. Основната тема на пророк Осия е Божията любов, разбрана не юридически, а лично и заветно. Бог е представен като Съпруг, Който страда от неверността на Своя народ, но не престава да го търси и зове към покаяние. Ключов и най-известен стих от книгата му е: „Милост искам, а не жертва, и богопознание повече от всесъжения“ (Ос. 6:6).
Пророк Осия заема изключително важно място в новозаветната екзегеза: Иисус Христос цитира Ос. 6:6 (Мат. 9:13; 12:7), за да покаже, че милостта стои над ритуалността. Евангелист Матей вижда в Ос. 11:1 („От Египет повиках Сина Си“) пророчески образ на Христос (Мат. 2:15). Апостол апостол Павел използва Ос. 1:10; Ос. 2:23, за да покаже призоваването на езичниците в Христовата църква (Рим. 9:25–26). Есхатологичният вик „Смърте, де ти е жилото?“ (1 Кор. 15:55) е отглас от Ос. 13:14. По този начин Осия се превръща в един от най-христологичните старозаветни пророци.
Паметта му се отбелязва на 17 октомври.